Windows Server 2008: в правилната посока

На 27 февруари Windows Server 2008 тръгва по пътя си към крайните клиенти. Дългоочакваната ОС на Microsoft в началото на месеца достигна заключителна версия и вече се доставя на OEM партньорите на фирмата. Това е навреме спрямо първоначалните планове, тъй като е спазен графикът от преди година. Windows Server 2008 ще присъства на новите сървъри, които ще се предлагат от големите производители, а клиентите на програмата Software Assurance при желание ще могат да направят ъпгрейда още сега. Това, което засега остава неясно обаче, е дали Microsoft ще успеят да мотивират корпоративните клиенти за ъпгрейд. В крайна сметка, колкото и съвършена да е новата сървърна операционна система, фирмените клиенти – за разлика от обикновения потребител, са относително консервативни. Какви са всъщност мотивите за ъпгрейд – и защо Server 2008 би могъл да ви бъде нужен? Първото, което е от значение е, че предишната сървърна ОС на редмъндския софтуерен гигант беше създадена преди повече от четири години. За това време много от нещата се промениха – дори принципно доста последователните Microsoft промениха подхода си към понятието сървърна операционна система, добавяйки технологии, които отсъстваха в предишните им сървърни операционни системи. Достатъчно е да споменем Server Core – сървър, лишен изцяло от графичен интерфейс, или например виртуализацията, която преди години беше реализуема само чрез външни тясно нишови продукти, а вече е неотменима част от самата ОС. Server 2008 и на теория и на практика, съдържа вградена технология за виртуализация, използваща възможностите на спечелилите си сериозен пазарен дял многоядрени процесори. Реално, така наречената “хипервизорна” технология, позволяваща работата на няколко различни и независими операционни системи на един хардуерен сървър засега е още в бета-тестове и ще излезе няколко месеца след официалния дебют на Server 2008, така че е рано да й вещаем розово бъдеще, но тя несъмнено ще бъде неотделима част от бъдещите Windows сървърни технологии. Поредната стъпка в правилната посока е Server Core – версия на операционната система без графичен интерфейс и с орязани за конкретни цели набори от предлагани услуги. Почитателите на UNIX-базираните ОС със сигурност ще се почувстват в познати води, а премахването на ненужните екстри разтоварва системата от излишни изчисления, като същевременно намалява до минимум риска от пробиви в сигурността. Другото, което със сигурност е различно, е командният ред – инструментът, който повечето системни администратори използват по-редовно от всичко друго; най-малкото, за да автоматизират редовно извършваните действия. Старият команден процесор е заменен от Windows Power Shelll, който предлага несравнимо по-голяма гъвкавост при работата с текстови команди. Със сигурност след кратък период той ще се превърне в редовно използван инструмент за хората, администриращи големи компютърни мрежи. Логично би било да споменем и доста по-улесненото инсталиране – практически то почти напълно повтаря инсталацията на Vista, обединявайки задаваните опции в няколко екрана, след което следва около едночасово копиране на файлове, за да заработи системата. Прозорецът Initial Configuration Tasks, познат на потребителите на Server 2003, отива няколко стъпки по-далеч спрямо своя предшественик, позволявайки освен изтеглянето на ъпдейти и задаването на администраторска парола да променяте и много други важни опции като часовите зони, настройките на мрежите, избора на сървърна роля и дори настройките на файъруола. Особено важен е изборът на роля, като списъкът с варианти е достатъчно голям и можете да комбинирате необходимото, оставяйки неактивни ненужните функции. Вече е налице и доста полезната функция Read-Only Domain Controller, която може да се използва за защита на изложени на по-голям риск от пробив сървърни системи. Как ви звучи конфигурация, която няма как да бъде хакната или променена, след като веднъж бъде проверена и със сигурност работи? Едно главоболие по-малко за системните администратори: след като бъде настроено, всичко е само за четене. Чудесна идея, която определено добре се вписва в цялостната стратегия за максимална сигурност, която редмъндският гигант лансира напоследък. Като говорим за безопасност, безспорно Server 2008 e една от най-сигурните сървърни ОС в момента на пазара. Услугите работят в ограничен режим, което спомага за защитата на критичните приложения от проблеми във файловата система, регистъра или мрежата. Към това би трябвало да добавим доста усъвършенствания файъруол, както и защитата на достъпа до мрежата – плюс шифроването на данни и цели дискови дялове. Практически всяка фирма почти задължително поддържа свой web сървър. Server 2008 включва новата седма версия на Internet Information Services (IIS). Като начало основните функции са изнесени в модули, които могат да се включват и изключват при нужда. Плюс това интеграцията с ASP.NET е по-добра отвсякога, като обхваща цялата .NET среда, ADO.NET и следващата версия web услуги, наречена Indigo. Да не говорим пък за възможността да работите с комбинация от ASP.NET and PHP, или за леснотата на управление на web сървъра чрез WMI скриптове, която също е сериозна стъпка напред. Следващата причина, поради която повечето фирми неизбежно ще преминат към Windows Server 2008 е, че според предвижданията на аналитици това ще е последната сървърна система на Microsoft, която все още ще предлага 32-битова версия на софтуера. Ако фирмите не се интересуват поне за момента от 64-битови приложения и не разполагат с 64-битов хардуер, това ще е последният им шанс да се снабдят с нова сървърна ОС (още повече че 2010 г., когато жизненият цикъл на Server 2003 изтича, не е особено далеч). Плюс това самата ОС е с пълноценна 64-битова поддръжка, което само по себе си оправдава в дългосрочен план преминаването към най-новата версия. Принципно Windows Server 2008 е повратен момент за масовото възприемане на 64-битовата технология в комбинация с виртуализацията – като начин за преход от 32- към 64-битови приложения. Така смята и анализаторът Ал Гилън от IDC. В продължение на години Microsoft съветваха потребителите да не прибързват да внедряват в практиката поредната най-нова версия на Windows. С Windows Server 2008 обаче Microsoft демонстрират, че пускат на пазара продукт, който няма да представлява сериозен риск при първоначално внедряване. Излизането на сервизния пакет за Vista едновременно със Server 2008 гарантира поне до известна степен, че кодовата база на клиентската и сървърната ОС е синхронизирана и известните до момента бъгове са отстранени. Много фирми, преди да обмислят цялостен ъпгрейд на сървърните си системи, правят сериозен анализ на софтуерната съвместимост. Microsoft имат готова система за сертифициране на приложения на две нива: такива, които са “сертифицирани” за употреба с Windows Server – и недотолкова изчерпателно тестван софтуер, който просто “работи под Windows Server”. Това е нелош ориентир за купувачите на софтуер, доколкото потребителите имат предварителна представа дали софтуерът им ще работи при миграция към новата ОС. Стъпка към съвместимостта с новата операционна система несъмнено е и практически едновременното пускане на Visual Studio 2008, която със сигурност ще стимулира придържането към определени стандарти за съвместимост, доколкото е разработвана именно за тази кодова база, която се използва в Server 2008. Остава да се надяваме, че нещата ще наберат по-голяма скорост след официалния дебют. В крайна сметка, съвместимият с Vista софтуер също се натрупваше с времето. Поне от страна на представителите на Microsoft се чуха коментари, че сертифицираните приложения ще бъдат доста повече, отколкото бяха по времето на дебюта на Windows Server 2003. Ал Гилън от IDC смята, че Microsoft са достигнали най-важния етап от разраоботването на този продукт. Според него през последните 8 години Microsoft е представил на пазара качествени продукти, чиито внедрявания минаха стабилно, благодарение на значително усъвършенстваните най-добри практики при развитието на продукти от Windows Server 2000 насам Microsoft със сигурност направиха стъпка в правилната посока. Остава да извървят и останалите, доколкото състезанието още не е приключило. Има още препятствия, които да бъдат преминати, и е важно да не се изгуби набраната преднина. Източник: tehnozona.bg